Съединените щати наложиха санкции на унгарска банка, свързана с Русия. Този ход отбеляза нов спад в отношенията на Будапеща с Вашингтон, предава "Политико", цитирано от БГНЕС.
Министерството на финансите на САЩ обяви санкциите, които ще бъдат насочени към Международната инвестиционна банка (МИБ) - спорна институция, разположена в Будапеща и свързана с руската държава. Присъствието на банката в Унгария предизвика гнева на западни служители, които се опасяват, че тя може да бъде използвана за руски разузнавателни операции в Европа.
Пред репортери в Будапеща посланикът на САЩ в Унгария Дейвид Пресман заяви, че Вашингтон многократно е споделял с унгарските си колеги информация за това как Русия може да използва банката, за да разшири влиянието си - без резултат.
"За разлика от други съюзници от НАТО, които преди това са били ангажирани с тази руска структура - каза посланикът, - Унгария отхвърли опасенията на правителството на Съединените щати относно рисковете, които продължаващото ѝ присъствие създава за алианса."
МИБ първоначално е създадена през 1970 г., за да насърчава търговията в рамките на съветския блок, а през 2019 г. премести седалището си от Москва в Будапеща въпреки притесненията на съюзниците на Унгария. "Имаме опасения относно продължаващото желание на унгарските лидери да разширят и задълбочат връзките си с Руската федерация", каза Пресман.
Следете развитието на войната в Украйна тук
В допълнение към по-широките санкции на МИБ, САЩ ще санкционират и три лица, свързани с ръководството на банката - бившия председател на борда Николай Косов, руски гражданин, и двама настоящи висши ръководни служители - Имре Ласлочки, унгарец, и Георги Потапов, руснак.
Макар че Унгария е член на НАТО и ЕС, през последното десетилетие американски официални лица изразяват нарастваща загриженост относно действията на унгарския министър-председател Виктор Орбан за централизиране на властта в страната и изграждане на по-тесни връзки с Москва и Пекин в чужбина.
Но отношенията се влошиха значително след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Личности, близки до Орбан, популяризираха антиамерикански разкази в руски стил у дома, което предизвика възмущение сред западните партньори.
За разлика от повечето си съюзници в НАТО Будапеща поддържа отношения с Кремъл, като унгарският външен министър Петер Сиярто дори пътува до Москва за разговори по-рано тази седмица относно доставките на газ, транзитните такси за петрол и текущия проект за атомна електроцентрала. Продължаващата кампания в контролираната от правителството на Унгария преса, насочена срещу посланика на САЩ Пресман, допълнително обтегна отношенията.
А Унгария, заедно с Турция, все още блокира кандидатурата на Швеция за членство в НАТО - решение, което раздразни и обърка много съюзници. Пресман настоява, че САЩ не искат да развалят връзките си с Унгария. "Ние инвестираме в тези отношения, защото ни е грижа за Унгария", каза той. Въпреки това правителството на САЩ заяви, че с МИБ Унгария по същество позволява на Русия да удължи влиянието си в Европа.
"Присъствието на МИБ в Будапеща дава възможност на Русия да увеличи присъствието си на разузнавателните служби в Европа, отваря вратата за злонамерените дейности на Кремъл за оказване на влияние в Централна Европа и Западните Балкани и може да служи като механизъм за корупция и незаконно финансиране, включително за нарушаване на санкциите", се казва в изявление на Министерството на финансите.
Дори и след като Москва започна войната си в Украйна, допълва министерството, ръководителите на МИБ "са координирали дейността си с представители на Руската федерация по отношение на бизнеса на МИБ".
Това не е първият случай, в който САЩ налагат санкции на фигури, свързани с Орбан, тъй като твърденията за широко разпространена корупция на високо равнище в Унгария отдавна тревожат Вашингтон. През 2014 г. Америка забрани на няколко унгарски граждани да влизат в САЩ, включително на тогавашния ръководител на данъчния орган на страната.
Вашингтон и преди е налагал санкции на лица в България, друг съюзник на НАТО и член на ЕС. През 2021 г. САЩ се насочиха към редица високопоставени български представители на властта и юридически лица по силата на Глобалния закон "Магнитски" за отговорността за правата на човека, който е насочен срещу извършителите на корупция и нарушения на правата на човека по целия свят.
След това САЩ последваха допълнителни санкции срещу българския елит по-рано тази година.